Недоволството от демокрацията е разяждащо
Британският народ е отчаян. Това е заключението, което може да се направи от скорошно изследване на доверието им в тяхното държавно управление и политика. Това единствено по себе си е задоволително неприятно. Но ниското политическо доверие рискува да сътвори порочна низходяща серпантина, в която недоверието намалява качеството на политиците и понижава способността им да вършат смели, само че основни политически избори. Това подкопава представянето още повече.
Според изследване на публичното мнение на Организацията за икономическо сътрудничество и раз малко над 39 % от британците са се доверили на държавното управление си през 2021 година Това е покрай равнището в Съединени американски щати от 31 % и пред Италия. 35 на 100. Но беше надалеч зад 84 % в Швейцария, 77 % във Финландия, 69 % в Швеция и 61 % в Германия. Но недоверието в политическата система като цяло е още по-лошо. Според Обединеното кралство в изследването на международните полезности от Кралския лицей в Лондон единствено 17 на 100 от британците са „ мощно удовлетворени “ от политическата си система против 32 на 100 недоволни. Канада, Германия и Австралия са в много по-добра форма.
Подобно неодобрение би трябвало да е корозивно. В края на краищата, какъв брой способни хора ще посветят живота си на напрегната и зле платена кариера, чиито практикуващи нямат доверие, в случай че не и презират? И въпреки всичко демокрацията зависи от съществуването на почтени, способени и уважавани политици.
И въпреки всичко това неодобрение не е изненадващо. През последните 16 години Обединеното кралство претърпя голяма финансова рецесия, фискални ограничавания, разединяваща акция за референдум за Брекзит, безпорядък след референдума, заричане за „ реализиране на Брекзит “, което не се случи, пандемия, трима министър-председатели в един парламент, разпокъсана ръководеща партия, „ рецесия на разноските за живот “ и съпротива, която трябваше да се възвърне от водачеството на ляв маниак.
Най-лошото е, че от Resolution Foundation и Center for Икономическите резултати, оповестени предишния декември, означават: „ Производителността на труда нараства единствено с 0,4 % годишно в Обединеното кралство през 12-те години след финансовата рецесия, половината от [средния] ритъм на 25-те най-богати страни от ОИСР ... [Р]еалните заплати нарастваха приблизително с 33 % на десетилетие от 1970 до 2007 година, само че това падна до под нулата през 2010 година В средата на 2023 година заплатите се върнаха там, където бяха по време на финансовата рецесия. “ Това е извънредно икономическо показване.
Това, което страната прави, не работи. Това е несъмнено. Следователно е извънредно значимо идващото държавно управление да прекъсне тези тежки трендове, като постави завършек на стагнацията на продуктивността, понижи районното неравноправие и направи жилищата по-достъпни и по този метод възвърне доверието в политиката. Ако погледнем неистовите интриги и неналичието на каквото и да е надеждно мислене в днешната ръководеща партия, това държавно управление няма — и не би трябвало — да бъде консервативно.
И въпреки всичко, в случай че консерваторите наподобяват малко евентуално да завоюват, те биха могли да съумеят да обезпечат неуспеха на техния правоприемник, като лимитират свободата му на маневриране. Един от методите да извършите това е да предложите данъчни облекчения, които зависят от политически извънредно неправдоподобно стесняване на разноските след изборите. Лейбъристите наподобява евентуално ще се почувстват принудени да обещаят да запазят данъчните облекчения и обвързваните с тях ограничавания върху разноските. Това може да осакати държавното управление им. Като опция те биха могли да обещаят да ги извърнат. Но тогава торите ще ги обвинят, че възнамеряват още един интервал на неудържимо „ налози и разноски “.
Въпреки това, както Никълъс Стърн означи във FT, Обединеното кралство се нуждае от повече обществени и частни вложения. Освен това би трябвало да харчи повече за защита. Това не разрешава понижаване на налозите. Освен това, страната се нуждае от радикална децентрализация на разноските и данъчното облагане към подчинените равнища на ръководство, данъчно опростяване и промяна, пенсионна промяна, либерализация на контрола върху планирането, дейна поддръжка за нововъведенията и ускорение на енергийния преход. Анди Халдейн е прав, че това ще изисква и раздробяване на Министерството на финансите. Накратко, страната се нуждае не от по-малка страна, а от по-активна и по-целенасочена, дружно със основни промени, постоянно в противоречиви области. Бизнесът както нормално просто не работи. Сега е незабавно нужна радикална смяна.
Опасността е, че лейбъристите считат, че не могат да се измъкнат, предлагайки нищо от тях. Вместо това партията наподобява решена да се придържа допустимо най-близо до държавната политика. Тази тактика може в действителност да усили възможностите й за продобиване на изборите. Но това ще го лиши от мандат за доста промени. Ако се придържа към своя внимателен метод, рискува да ръководи още един интервал на застоялост и неуспех. Ако премине към радикализъм, с право ще бъде упрекнат, че работи без мандат. Така или другояче цинизмът на обществото евентуално ще пораства. В най-лошия случай позьорството ще продължи да замества радикалната политика, което ще докара до продължителна застоялост и понижаване на публичното доверие.
Това е път към неуспех. Понякога, както в този момент, политиците би трябвало да се осмелят да бъдат смели.
Следвайте Мартин Улф с и нататък
